Гемоложка база данни

Гемология (от латинското „gemma“ – скъпоценност и „logos“ – наука) означава наука за скъпоценните камъни. Тя е интердисциплинарна наука, която обхваща не само диагностика, окачествяване, обработка и оценка на скъпоценните минерали, но и целия процес от добива до превръщането им в произведения на ювелирното изкуство, включително откриване на облагородяване, имитации и синтетични аналози.

Основни термини:

1. Природни минерали – образувани са в природни условия без вмешателство на човека. По класификацията на Киевленко от 1973 г. (с допълнения 1983 г.) природните минерали се делят на:

Ювелирни минерали – намират приложение в ювелирната промишленост за изработка на бижута и притежават следните качества: красота (определя се от цвят, блясък, прозрачност, ефекти на светлината), рядкост и дълготрайност. Към тази група спадат: диамант, рубин, смарагд, сапфир, александрит, аквамарин, шпинел, демантоид, родолит, пироп, алмандин, топаз, турмалин, хризолит, циркон, йолит, аметист, цитрин и др.

Ювелирно-декоративни – тази група обединява непрозрачни до полупрозрачни минерали с по-ниска относителна твърдост по скалата на Моос: малахит, нефрит, жадеит, лазурит, родонит, амазонит, хематит, фелдшпати и т.н. Те намират приложение както в бижутерията, така и за декорация.

Декоративни минерали – това са всички цветни минерали и скали (мрамор, серпентинит, яспис, писмен гранит и др.), които служат за декорация, изработване на мозайки, малки фигури, предмети за бита и др. Те са непрозрачни, но имат интересен цвят, рисунък или оптични ефекти.

2. Синтетични аналози – синтезират се в лабораторни условия и имат същия химичен състав и кристална структура като природните минерали, сходен с техния цвят, еднакви или близки оптични и физични характеристики (например природен и синтетичен диамант, природен и синтетичен рубин и т. н.). Различават се от своите природни аналози единствено по включенията.

3. Синтетични минерали без природен аналог – синтезират се в лабораторни условия и нямат природен аналог по химичен състав (например ИАГ, ГГГ, кубичен оксид на циркония и др.). Притежават красота, прозрачност и дълготрайност.

4. Имитации – това са най-често техногенни материали като стъкло, пластмаса, емайл (студени и топли емайли), смоли и др., които имитират с някое от своите качества (например цвят) даден природен минерал, но по останалите си свойства се различават от него.

5. Композитни материали – наричат се още съставни (присадени) камъни. Могат да са изработени от две (дублети) или от три (триплети) залепени части. Например коронката е от безцветен сапфир с ниска стойност, а за павилион се използва синьо стъкло или за триплетите – коронката и павилиона се фасетират от безцветен сапфир като между тях се вгражда червено стъкло. Дублети и триплети се създават с цел укрепване на някои природни минерали (например опал) или за заблуда на купувача.

6. Облагородени минерали – природни минерали, които са били подложени на процес, подобряващ качествата им като оцветяване, облъчване, термична или химична обработка. Промените във физичните особености на минерала (например цвят и др.) могат да бъдат съпроводени с промени в кристалната решетка.

7. Реконструирани минерали – продукти, образувани в резултат на съединяване (пресоване, спичане) на малки парченца от природни минерали в едно цяло (например кехлибар).

8. Органични гемоложки суровини – те са свързани с жизнената дейност на различни организми или представляват части от тях: перли, седеф, корал, кехлибар, кост (от слон, мамут,  морж, носорог, кашалот, нарвал), броня от костенурка и др.

9. Колекционни образци – имат близка до идеалната морфология или рядко срещан цвят, рисунък и др.

Гемоложките методи за изследване на обработени ювелирни минерали се характеризират с недеструктивност. При тях решаващи за идентификацията са оптическите характеристики на минералите (показател на лъчепречупване, оптически характер, осност, оптически знак, двулом, плеохроизъм, спектър на абсорбция на светлината) и изследване на включенията с гемоложки микроскоп. Тези методи са подходящи и за изследване на артефакти, чиято цялост също трябва да бъде съхранена.

Скъпоценни минерали и материали